Запис №3 – Денят, в който срещнахме DABOV
Понякога една среща променя посоката на цяла идея…
Когато решихме, че Дворът ще има свое кафе, знаехме какво искаме да представлява усещането…
Но не знаехме как се създава.
Знаехме какъв трябва да бъде моментът.
Тиха сутрин.
Градина.
Любимото място.
Чаша в ръката.
Аромат, който те кара да не бързаш.
Но между тази картина в главата ни и истинското кафе имаше цял един свят, който тепърва трябваше да опознаем.
Трябваше ни човек, който да преведе усещането във вкус.
И точно тогава пътят ни срещна с Йордан Дъбов.
Не търсехме просто пекарна.
Още от самото начало бяхме категорични за едно.
Не искахме да изберем готово кафе от каталог, да поставим върху него етикет „Дворът “ и да кажем:
„Ето, вече имаме собствено кафе.“
Това щеше да бъде лесният път.
Но нямаше да бъде нашият.
Искахме човекът отсреща да разбере защо изобщо правим всичко това.
Не само какъв вкус търсим.
А какво искаме човекът да почувства.
Защото можеш да обясниш, че искаш кафе с определено тяло, сладост или аромат.
Можеш да говориш за произход, изпичане и сортове.
Но как обясняваш усещането за неделна сутрин в градината?
Как описваш тишината след летен дъжд?
Или онези десет минути сутрин, в които целият ден все още е пред теб, а ти просто седиш с чашата си и не бързаш за никъде?
Именно това трябваше да разбере човекът, с когото щяхме да създадем нашето кафе.
Първият разговор
Когато се срещнахме с Йордан Дъбов, разговорът много бързо престана да бъде разговор между клиент и производител.
Започнахме да говорим за ДВОРЪТ.
Разказвахме за годините, през които сме създавали градини.
За хората в нашата общност.
За растенията.
За природата.
За това как един двор постепенно се превръща от празно пространство в място, към което човек иска да се връща.
И някъде между всички тези истории започнахме да говорим за кафето.
Не като за отделен продукт.
А като част от същия свят.
Тогава осъзнах нещо.
Добрият специалист може да чуе какво му казваш.
Но истинският майстор разбира и онова, което все още не умееш да обясниш.
Дъбов започна да говори за кафето така, както ние говорехме за градините.
За произхода.
За характера.
За различията.
За това как две кафета могат да изглеждат почти еднакво, а да разказват напълно различни истории в чашата.
И изведнъж всичко започна да си идва на мястото.
Градината и кафето се оказаха много по-близки, отколкото предполагахме
Колкото повече разговаряхме, толкова повече откривахме прилики.
Едно растение не е просто растение.
И едно кафеено зърно не е просто зърно.
Има значение къде е отгледано.
Каква е почвата.
Колко слънце е получило.
На каква надморска височина е расло.
Как е било събрано.
Как е обработено.
Какво се е случило с него след това.
Природата оставя своя подпис във всичко.
Ние го знаехме от растенията.
Сега започвахме да го откриваме и в кафето.
И може би точно там се срещнаха двата ни свята.
Тогава се появи идеята за три арабики
В един момент Йордан предложи нещо, което промени посоката на проекта.
Защо кафето на Дворът да има само един характер?
Защо да не съберем няколко?
Така се появи идеята за бленд от три различни арабики от три различни региона на света.
В началото това звучеше почти като експеримент.
Три произхода.
Три характера.
Три различни истории.
Но една чаша.
Едното кафе трябваше да допълва другото, без да го скрива.
Нито едно не трябваше да доминира.
Търсехме мекота, сладост, плътност и аромат, които постепенно да се разкриват.
Млечен шоколад.
Карамел.
Нуга.
Бадем.
Но най-вече търсехме баланс.
И от този момент вече не говорехме за това дали ще създадем кафе.
Говорехме за това какво ще бъде то.
Когато срещнеш правилния човек
Има партньорства, които започват с договор.
Има и такива, които започват с доверие.
За нас тази среща беше точно такава.
Тръгнахме си с много повече въпроси за кафето, отколкото имахме преди това.
Но и с едно много важно усещане.
Бяхме попаднали на правилното място.
Предстоеше да дегустираме.
Да променяме.
Да сравняваме.
Да започваме отначало.
Все още нямахме окончателния вкус.
Нямахме име.
Нямахме пакет.
И никой от нас не знаеше как точно ще изглежда краят на това пътешествие.
Но вече имахме човека, с когото искахме да го извървим.
Понякога точно това е достатъчно.
Защото хубавите неща рядко се създават от един човек.
Те се появяват, когато различни хора повярват в една и съща идея.
Нашата беше съвсем проста:
Да създадем кафе, достойно да носи името ДВОРЪТ.
И от този ден нататък мечтата вече започваше да има вкус.
–
✍️ Бележка от автора
Когато днес погледна пакет „Хармония“ и видя имената Дворът и DABOV едно до друго, си спомням началото.
Не готовото кафе.
Не опаковката.
Не снимките.
А един разговор.
Разговор между хора от два на пръв поглед различни свята – единият на градините, другият на кафето.
Оказа се, че тези светове не са толкова различни.
И в двата природата е началото.
И в двата детайлите имат значение.
И в двата трябва търпение.
А най-хубавият резултат никога не идва от първия опит.
След онази среща започна истинската работа.
Пред нас се наредиха чаши, различни кафета и един въпрос:
Кое от всички тях е нашето?
Отговорът нямаше да дойде веднага.
До следващия запис… 🌿☕